Напълнява ли се от консумацията на мазнини или не? В днешно време това е една много спорна тема. Принципно сме започнали тази тема в статията ни – има ли полезни мазнини?.В тази ще добавим още някои неща 🙂
Ролята на мазнините
Мазнините са едни от 3-те основни макро-нутриенти в храната, като другите 2 са протеините и въглехидратите. Характерното за мазнините, е че не се разтварят във вода и също така са най-плътния източник на енергия за тялото.
Знае се, че 1гр. мазнини съдържа 9 калории, а протеините и въглехидратите пък от своя страна съдържат по 4 калории на грам. Тази разлика прави мазнините 2 пъти по-голям източник на енергия за едно и също количество.
Тялото ни е един сложен механизъм. То не използва мазнините само за източник на енергия, те имат влияние също за хормоналната ни система, кожата ни, имунната система и др. Това доказва, че те със сигурност са от изключителна важност за организма ни и не бива да ги избягваме.
Продължаваме с химията
Много от специалистите наричат още мазнините – мастни киселини, макар че те не са едно и също нещо. Най-общо казано мастните киселини са градивните частици на мазнините, както аминокиселините са градивните частици на протеините.
Мазнините са една по-обща категория, а още по-общо са липидите. От много източници можем да чуем за те са едно и също, обаче това не е така. Например холестерола е в графата на липидите, но ние го причисляваме към мазнините. Както казахме по-горе, нашето тяло е сложен механизъм и то може да произвежда необходимите му мазнини, като преобразува други съединения, като изключение правят мастните киселини, като Омега 3 и Омега 6. Те са важни, дори задължителни за нас и трябва да си ги набавяме от храната. Не съществуват други мазнини, които да са задължителни за тялото.
Мастните киселини
Най-общо казано мастните киселини се делят на 2 групи, а именно наситени и ненаситени. Отделно ненаситените имат 3 подразделения, моно-ненаситени, поли-ненаситени и транс мазнини. Всяка мастна киселина съставлява в себе си верига, свързани по между си въглероди.
Омега 3 и Омега 6 и поли-ненаситени мастни киселини, като цифрите 3 и 6 показват, на кое място във веригата се намират. Всички видове мазнини имат съответните си свойства и сами по себе си имат отношение към нашето здраве.
Наситените мастни киселини най-вече се срещат в животинските продукти, като мазното месо, сланината и млечните продукти. Също така има и растителни източници на наситени мастни киселини и те са кокосовото масло, палмовото и какаовото. Специфично за тях е, че когато са оставени на стайна температура, те са в твърдо състояние и може да се намазват и разрязват с нож, за разлика от зехтина и олиото, които са в течно състояние.
Холестерол и мастни киселини
Хората, които имат висок холестерол, е желателно да избягват наситените мастни киселини, защото те определено оказват влияние. Наситените мастни киселини не се увреждат при термична обработка.
Моно-ненаситените мастни киселини например, са основните мазнини в авокадото и маслините, съответно в авокадовото масло и зехтина, а също се съдържат в много ядки и семена, като особено много има в слънчогледа и фъстъците от там следва и слънчогледовото олио. Яйцата, изненадващо за повечето от нас съдържат основно моно не наситените мастни киселини.
Поли-ненаситените мастни киселини са повечето рафинирани, растителни мазни. Такива мазнини се съдържат в рибата, както и в повечето ядки и семена. Тук спадат Омега 3 и Омега 6, мастни киселини. Хора, които приемат повече поли не наситени мастни киселини имат и по-добри здравни показатели.